Публикувано от: Milena в MyBlog на Апр 23, 2009
Времето се затопли и подновихме обиколките в красивата ни страна. На 18.04 решихме да се разходим до Ягодинската пещера. Тръгнахме малко късно - в 11 часа, но всички си бяхме починали добре от работната седмица. Изходна точна на маршрута ни е Пловдив.
По план трябваше за около 2 часа да стигнем до Ягодинската пещера и да ни остане време да посетим и Дяволското гърло. Преди да тръгнем проверихме дали пещерите са отворени и от двете места отговориха положително, като за Ягодинската пещера ни обясниха, че се влиза на кръгъл час, а Дяволското гърло работи до 16:30 часа.
Решихме да минем през село Широка Лъка, за да се насладим на красотата му, да си вземем печати и да направим снимки. Тъй като времето ни притискаше предвид късното ни тръгване, в Широка Лъка спряхме само за около 15-20 минути. При следващата ни разходка ще разгледаме забележителностите на селото и ще се потопим изцяло в приятната му атмосфера.
От Широка лъка продължихме по пътя за Ягодинсата пещера. След разклона при село Тешел скалите се стесняват над реката. Тук започва Буйновското ждрело. Гледката е много красива, на места скалите от двете страни на пътя почти се събираха над нас.
Към 14:30ч стигнахме до Ягодинската пещера. В 14ч беше влезнала една група и ние имахме половин час до влизането в пещерата. Ориентирахме се в обстановката. Точно срещу изкуствения вход на пещерата (откъдето се влиза за посещения) има ресторант.
Едно мостче свързва пътя и ресторанта, а по-смелите могат да използват моста на Терзан и да прелетят над реката. Ние използвахме дървеното мостче :).
Част от компанията, реши да остане в ресторанта, за да хапне, защото преди са виждали пещерата. Останалите от нас, когато чухме екскурзовода да подсвирква се събрахме пред входа на пещерата. Обясниха ни, че движението в пещерата е само напред; че снимането е забранено, защото туристите се разсейват и не слушат екскурзовода; че в пещерата няма ягоди :); че постоянната температурата в пещерата е 6 градуса.
Билетът се заплаща при влизане в пещерата, за възрастни цената е 5 лева, а за 2.50 лева може да си купите диск със снимки от пещерата. Ние си взехме такъв диск, има много снимки на всичко, което видяхме.
В пещерата на няколко места спирахме за беседа и екскурзоводът ни обясняваше, в коя зала се намираме и какви образувания наблюдаваме.
Направи ми голямо впечатление, че в пещерата въздухът е чудесен и се диша много лесно.
Първата зала, в която влезнахме е Новогодишната зала. Тук спелеолозите от региона посрещат Нова година.
От Новогодишната зала се продължава през Ритуалната зала, къде се извършват бракосъчетания. До колкото си спомням на това място са сключени 118 брака.
В пещерата може да видите сталактити, сталагмити, сталактони, леопардова кожа ,драперии, прилепи и пещерни перли. Пещерните перли са изключително красиви.
Неосъществената целувка между сталактит и сталагмит.
Пещерни перли
След като излезнахме от пещерата побързахме да се присъединим към останалата част от компанията в ресторанта. Хапнахме кюфтета, кебапчета, пържени картофи и пататник. Всичко беше много вкусно или ние бяхме много гладни :), а пататникът (прави се с настъргани картофи и сирене) беше несравним. Когато всички се нахранихме беше почти 17 часа и разбрахме, че разходката до Дяволското гърло ще остане за друг път.
На връщане минахме по друг път, който беше осеян с дупки и явно не са поддържа. Някъде по пътя видяхме една огромна язовирна стена, която все още се строи.
След като направихме няколко снимки на така впечатлилата ни стена, продължихме по пътя и благополучно се прибрахме в къщи, в очакване на Великден.