Стария града на Пловдив е място, което трябва да се посети поне веднъж. Тъй като до сега никога не бях ходила там, реших, че трябва да поправя грешката си. Разходката се състоя на Великден. За мен изживяването беше неповторимо. Още щом стъпихме в началото на стария град усетих магията на нашето минало. Многобройните къщи във възрожденски стил, малките каменни улички, красивите църкви, тишината и спокойствието, нашепват и разказват за дългогодишната история на града. Докато се разхождахме между красивите къщи по  криволичещите улички започнах да се пренасям все по-назад във времето. Сякаш бях там далеч във възраждането, задно с жителите на древния Пловдив, които бяха пременени в нови традиционни български носии, по случай Великден. Атмосферата на това място те кара да затаиш дъх, да се възхитиш и гордееш, че си българин.

Нашата разходка започна от Балабановата къща, в която днес се провеждат театрални спектакли, концерти, изложби, литературни премиери, срещи с едни от най-изявените творци на страната.

След като направихме много снимки се запътихме към Етнографския музей. Отивайки към него минахме през църквата Св.Св. Константин и Елена, която е най-древният православен храм на Пловдив. Тя е разположена върху руините на античната крепост в Стария град, до самия Хисар капия.

Етнографския музей показва богатата материална и духовна култура на Пловдивския край. Представено е развитието на селското стопанство, занаятите, търговията и голямото разнообразие на народната култура - облекло, тъкани, шевици, музика и танци на основните етнографски групи в региона - рупци и тракийци.

Тъй като не бяхме много запознати със Стария града и до тук беше нашата подготовка, предвидливо си купихме катри с разположението на различните интересни исторически обекти на неговата територия. Отправихме се към Църквата "Света Неделя", която е построена през 1832г. Направихме много снимки и продължихме нататък.

Поехме по една уличка в посока Античния амфитеатър. Преди да стигнем до него минахме покрай Галерия  „Златю Бояджиев“, Старинна аптека „Хипократ“  и Скобелевата къща. Посетихме и къща Ламартин, която е музейна сбирка, посветена на живота и творчеството на френския национален поет и виден политик Алфонс дьо Ламартин.